От вчера наблюдавам развитието на казуса с преференциите.
Жалка гледка.
Чета, слушам, гледам коментарите, и ето какво излиза:
1) Никой - нито изборната администрация, нито партиите - не си е направил труда ясно да разясни механизма на преференцията.
2) Единствените избиратели, които пък са си направили труда да разберат за чии Y са сложени кръгчетата вдясно, са тези, които НЕ искат Меглена Кунева да ги представлява.
3) Ако има предсрочни парламентарни избори, някой ще трябва здраво да поработи...
Има лъч светлина в случилото се. Но не съм оптимист. За това има две причини, и първата е, че съм хейтърче по природа, не вярвам във свръхспособностите на нашата нация техническа, по-скоро обратното.
Втората е, че повод за някакъв разтърсващ оптимизъм няма. Голяма част от дясноориентираните отказаха да припознаят алтернатива в РБ. Може би поради недоверие, може би поради присъствието на Меглена Кунева и Корман Исмаилов, може би поради двусмислени реакции на партньорите в рамките на кампанията, а може би просто защото вече са претръпнали и не им пука. За всеки един от горепосочените аргументи си има причина, и отговорността за тези причини трябва да се носи от "носителите на промяната". Но тъй като надеждата умира последна, а и желанието ми да видя някаква нормалност на българската политическа сцена е по-силно от критичната ми мисъл, склонна съм да отдам натворените от РБ глупости на грешки в растежа. Както самият Светослав Малинов каза, създаването на РБ беше много трудно, и оттук нататък може да става само по-лесно.
Освен по-лесно обаче, избирателите очакват на РБ да му стане и по-умно.
С други думи - всяка една от формациите в блока да си признае дали е мече или еленче (жива да си, Ади Марини, за тая цветна метафора), и да обясни на симпатизантите си защо е в тоя съюз. Самоопределянето минава и през ясен отговор Ще ли се работи с ГЕРБ или не. Ако да - на каква цена? Ако не - при какви условия? Възможно ли е изобщо РБ да си сътрудничи с партията на Цветанов и Калинките, без да загърби ангажимента си за радикална промяна в стила на правене на политики?
За съжаление, в първите следизборни дни отношението към ГЕРБ остава неясно. Декларацията, че "с ГЕРБ сме си стиснали ръцете" със сигурност не е това, което разумният десен избирател, останал без политическо представителство през последните години, очаква. И проблемът не е в запасаните до под мишниците шорти на лидера на тази партия, а в престъпленията, извършени от кадрите й. От председателя и зам-а, до тези, дето с диплома от техникум бяха назначавани да управляват милиони левове капитал, и сектори, които са част от системата за национална сигурност.
Десните избиратели от своя страна също не дават признаци да са готови да се включат в дебата "със или без ГЕРБ, при какви условия и на каква цена", който - при настоящата картина - е логичния дебат за РБ. От вчера в социалните мрежи се леят призиви за "изхвърляне на червената кукувица", попаднах и на коментар за "турското лекенце", който окончателно ме втрещи.
В крайна сметка, пичове, трябва да решим какво искаме.
Аз лично предпочитам политическият дебат да излезе от футболните игрища и месарниците и да се приключи с ерата, в която псевдопожарникари и нереализирани учители по български ми се карат от телевизора.
Не ща да пращам трети българин в космоса. на тоя етап ще ми е достатъчно да задържа няколко българи в България.
Копнея да се говоря по теми и в стил, не съвсем достъпни за хора, които дори квадратче от кръгче не могат да отличат.
Изморена съм от "близост с народа". Смятам, че е крайно време дясното да стане дясно и да престане да народнее.
Иначе казано, г-н Кънев, очаквам от Вас да сте десен и да сте честен. Дори и с цената на оставане в опозиция и след предстоящите (надявам се) предсрочни избори.
Обръщам се към Вас, защото Вие спечелихте гласа ми за Реформаторския блок. И в този ред на мисли - пак Вие можете да го загубите.
вторник, 27 май 2014 г.
вторник, 20 май 2014 г.
Три причини
От няколко дни насам непрекъснато се натъквам в социалните мрежи на хора, които се обясняват в три точки защо ще/няма да гласуват. Но основно "ще".
Хубаво е това. Може някой да се вдъхнови да се възползва от гражданското си право, което, погледнато през призмата на отговорността към личното ни битие, бихме могли да наречем и граждански дълг. Това (дългът, де), разбира се, е антропоморфно същество. Толкова е голямо, колкото вярата в него. Разбирайте, никакво го няма по нашите географски ширини.
Качваме се в планините по тениска и с ръцете в джобовете, щото нищо не дължим на родителите си (които ще се поболеят от мъка, ако нещо ни се случи), на приятелите си (които ще страдат с нас) и на обществото (което ще плати за дяволъка ни). Караме кола без да сме чели Закона за движение по пътищата (и да сме го чели, голям праз), щото правилника е за балъците и нищо не дължим на разни 16-годишни ученички, които безотговорно чакат по спирките с риск да се озоват под гумите на колата ни. Знаем за Европейския съюз само, че ни дава едни пари, които във всеки момент (неговата мамица!) може да ни спре, защото не сме длъжни да им спазваме наднационалното законодателство, аааааааа!
Е, затова ще гласувам. Щото се качвам подготвена в планината, спирам на пешеходна пътека, и - макар да ми е скучно на моменти - чета и новините извън жълтата хроника.
Какво се предлага е друга тема. В името на запазването на добрия тон, нека засега я пропуснем...
Хубаво е това. Може някой да се вдъхнови да се възползва от гражданското си право, което, погледнато през призмата на отговорността към личното ни битие, бихме могли да наречем и граждански дълг. Това (дългът, де), разбира се, е антропоморфно същество. Толкова е голямо, колкото вярата в него. Разбирайте, никакво го няма по нашите географски ширини.
Качваме се в планините по тениска и с ръцете в джобовете, щото нищо не дължим на родителите си (които ще се поболеят от мъка, ако нещо ни се случи), на приятелите си (които ще страдат с нас) и на обществото (което ще плати за дяволъка ни). Караме кола без да сме чели Закона за движение по пътищата (и да сме го чели, голям праз), щото правилника е за балъците и нищо не дължим на разни 16-годишни ученички, които безотговорно чакат по спирките с риск да се озоват под гумите на колата ни. Знаем за Европейския съюз само, че ни дава едни пари, които във всеки момент (неговата мамица!) може да ни спре, защото не сме длъжни да им спазваме наднационалното законодателство, аааааааа!
Е, затова ще гласувам. Щото се качвам подготвена в планината, спирам на пешеходна пътека, и - макар да ми е скучно на моменти - чета и новините извън жълтата хроника.
Какво се предлага е друга тема. В името на запазването на добрия тон, нека засега я пропуснем...
петък, 16 май 2014 г.
10-те призн/рака на прозрачността
Публикувах този текст преди два дни във ФБ. Изпитвам неприятното усещане, че е прочетен от много хора, които се страхуват да напишат под него какво мислят. Защото - колкото и да са нагласени конкурсите - никога не се знае със сигурност...
Автоцензурата и страхът са едни от най-ужасяващите болести по журналиста...
"Преди две години започнах да пиша дипломна работа, посветена на потенциална реформа в организацията и програмната схема на "Хоризонт". Така и не я завърших, по ред лични причини и абсурдни съвпадения. Събраната информация, анализите и идеите обаче си стоят.
Вчера станаха ясни кандидатите да оглавят най-слушаната програма на БНР, останала единствения информационен формат в националния радио ефир. Част от кандидатите са голям майтап, друга част - пълна скука. Трети ги знаем отдавна, четвърти - очевидно - са скочили в дълбокото от отчаяние, че това е единственият шанс "Хоризонт" да се сдобие с нормално ръководство.
Но не ми е идеята да обсъждаме кандидатите.
Идеята ми е да обсъдим конкурса. Или, както здравният министър Таня Андреева обича да се изразява, това "нещо като конкурс". Нещо като, защото по закон за тази длъжност конкурс не е необходим - генералният директор може сам да избере с кого иска да работи и просто да го назначи. Провеждането на конкурс има смисъл, ако целта му е да се демонстрира желание за прозрачност, и да се намери "човек, който да върши работа".
А дали е така, кой, кой да ми каже...
Нещото беше обявено в сайта на медиата на 11. 04. 2014г. (http://bnr.bg/aboutbnr/post/100396161/konkurs-za-direktor-na-programa-horizont ) Както става ясно, търси се човек с опит в журналистиката и с опит като управленец, който разбира технологиите в нашата професия, знае езици, чел е конституцията и Закона за БНТ и БНР (поне), а бе, тез три неща. От него се очаква да сътвори документ (концепция) в 7 страници, отговарящ на следните пет много конкретни изисквания, също формулирани като писмен изпит по журналистика във ФЖМК: "
Тези въпроси са ми важни, защото ме засягат пряко. Но с оглед на факта, че БНР е обществен оператор, мисля, засягат пряко всеки данъкоплатец. Според публикация на сайта Offnews комисията за избор на изпълнителен директор се оглавява от настоящия програмен директор на Хоризонт и предишен кандидат за генерален директор на БНР Иво Тодоров (http://ivotodorov.blogspot.com/2013/05/blog-post.html), включва неназовани колеги от програмата, както и директора на БТА Максим Минчев и г-н Панорама Бойко Василев, понастоящем продуцент на актуалните предавания в БНТ.
Намирам за очевидно ненормално работещите в Хоризонт да научават от Offnews кой ще избира бъдещия им директор. И за абсурдно да се стартира конкурс без ясна процедура, особено когато конкурс на практика не е необходим. За качествата на избиращите и избираните наистина е по-добре да не говорим - това просто не е тема по посочените до тук очевидни причини.
И при толкоз очевадности, оставам с впечатлението, че журналистите сме станали толкова беззъби, че ни се подиграват в очите. С ясното съзнание, че ще обърнем глави, и ще продължим нататък, работейки в прашасалата сигурност и чиновническо безвремие на Държавното радио."
Автоцензурата и страхът са едни от най-ужасяващите болести по журналиста...
"Преди две години започнах да пиша дипломна работа, посветена на потенциална реформа в организацията и програмната схема на "Хоризонт". Така и не я завърших, по ред лични причини и абсурдни съвпадения. Събраната информация, анализите и идеите обаче си стоят.
Вчера станаха ясни кандидатите да оглавят най-слушаната програма на БНР, останала единствения информационен формат в националния радио ефир. Част от кандидатите са голям майтап, друга част - пълна скука. Трети ги знаем отдавна, четвърти - очевидно - са скочили в дълбокото от отчаяние, че това е единственият шанс "Хоризонт" да се сдобие с нормално ръководство.
Но не ми е идеята да обсъждаме кандидатите.
Идеята ми е да обсъдим конкурса. Или, както здравният министър Таня Андреева обича да се изразява, това "нещо като конкурс". Нещо като, защото по закон за тази длъжност конкурс не е необходим - генералният директор може сам да избере с кого иска да работи и просто да го назначи. Провеждането на конкурс има смисъл, ако целта му е да се демонстрира желание за прозрачност, и да се намери "човек, който да върши работа".
А дали е така, кой, кой да ми каже...
Нещото беше обявено в сайта на медиата на 11. 04. 2014г. (http://bnr.bg/aboutbnr/post/100396161/konkurs-za-direktor-na-programa-horizont ) Както става ясно, търси се човек с опит в журналистиката и с опит като управленец, който разбира технологиите в нашата професия, знае езици, чел е конституцията и Закона за БНТ и БНР (поне), а бе, тез три неща. От него се очаква да сътвори документ (концепция) в 7 страници, отговарящ на следните пет много конкретни изисквания, също формулирани като писмен изпит по журналистика във ФЖМК: "
- Анализ на текущото състояние на програма „Хоризонт“;
- Приоритети и критични фактори за развитието на програма „Хоризонт“;
- Управление на промяна и решаване на конфликти;
- Програмно развитие, гарантиращо обществения характер на медията;
- Стил и терминология, използвани в концепцията."
Тези въпроси са ми важни, защото ме засягат пряко. Но с оглед на факта, че БНР е обществен оператор, мисля, засягат пряко всеки данъкоплатец. Според публикация на сайта Offnews комисията за избор на изпълнителен директор се оглавява от настоящия програмен директор на Хоризонт и предишен кандидат за генерален директор на БНР Иво Тодоров (http://ivotodorov.blogspot.com/2013/05/blog-post.html), включва неназовани колеги от програмата, както и директора на БТА Максим Минчев и г-н Панорама Бойко Василев, понастоящем продуцент на актуалните предавания в БНТ.
Намирам за очевидно ненормално работещите в Хоризонт да научават от Offnews кой ще избира бъдещия им директор. И за абсурдно да се стартира конкурс без ясна процедура, особено когато конкурс на практика не е необходим. За качествата на избиращите и избираните наистина е по-добре да не говорим - това просто не е тема по посочените до тук очевидни причини.
И при толкоз очевадности, оставам с впечатлението, че журналистите сме станали толкова беззъби, че ни се подиграват в очите. С ясното съзнание, че ще обърнем глави, и ще продължим нататък, работейки в прашасалата сигурност и чиновническо безвремие на Държавното радио."
Абонамент за:
Публикации (Atom)