събота, 23 януари 2016 г.

А да си кажем истината?

Ден след Бабинден.


Цял ден заливахме нещастното народонаселение със съмнителна информация за две ваксини и сладникави репортажи за професионалния празник на тези, "които даряват живот".
Ся...
"Тези-които-даряват-живот" са майките и бащите. Всички съ-участващи в процеса на проследяването на бременността и осъществяването на раждането са помощен персонал. И който има друго мнение по въпроса, нека си осъвремени познанията. Или да се върне назад във времето - и двата метода ще свършат работа за закостенелите, комерсиализирани, отровени от соц-практики и непомръднали и йота през последните 30 години методи на българската родилна помощ.

Честит Бабинден, д-р Киров, д-р Маринов, Илона Нешкова, Йоана Станчева,  и на всички акушерки и лекари, които не познавам лично, но знаят, че работата им е да подкрепят майките, а не майките да обслужват кариерното им развитие...

През миналата година Коалиция от неправителствени организации, работещи в сферата на майчиното и детското здраве от много години, се събраха, за да помислят заедно как да оптимизират родилната помощ у нас. Понеже мисъл в тази посока не се забелязва по етажите на "Св. Неделя 5", поне не и в очакваната от родителите и важна за бебетата посока. 
През декември 2015-та организациите проведоха on-line анкета за практиките в българските родилни отделения. На въпросника отговориха 5292 жени, от всички около 180 000 родили в България през последните 3 години. Те не са представителна извадка, тъй като не са избрани по способите на социологията. За сметка на това обаче са много (за сравнение - национално представителната извадка на социологическите изследвания е около 1100 респонденти при над 6млн пълнолетни граждани), и са активни (никой не ги е търсил, сами са избрали да отделят от времето си, за да отговорят на въпросника - как мислите, дали им е важно...)
Резултатите не предизвикват изненада, но будят леко отчаяние. 
86% от всички отговорили не са имали "първи контакт" със своето бебе. От останалите 14 на сто едва 5% са имали възможност да бъдат с бебето си "кожа в кожа" поне час, получили са помощ да поставят бебето на гърда, и изобщо – радвали са се на някакъв необичаен за родните условия късмет. Почти всички щастливки са били в частни болници, след вагинално раждане. (За да не останете с погрешното впечатление, че хваля частните болници, ще споделя тук, че там процентът на родените със секцио бебета е между 60 и 80. Nice, ah...)

Оставете, обаче, анкетата, и си отворете очите и ушите. 
Вижте и чуйте майките около себе си, поинтересувайте се от историите им. 
Научете колко жени са били умишлено плашени и убеждавани, че "няма как" да родят нормално. Че раждането е дълго, болезнено, съсипва фигурата и половия ти живот, може да те убие. Забележете колко много жени раждат със секцио, защото "нещо се обърка", без да могат да ви отговорят какво. Заслушайте се в обясненията, които получават (ако получават такива) и ги сравнете с достъпната, аргументирана и научно обоснована медицинска информация в мрежата (за професионални сайтове говоря, не за bg-mamma, искат се само малко познания по английски). 
В средата на 2015г. изследователи от Световната здравна организация и медицинския институт Джон Хопкинс публикуваха мащабно изследване за правата на раждащата жена и нарушаването им. Документът е резултат от обобщение на данните в 65 проучвания, проведени в 34 страни по целия свят. Оказва се, че проблемите, които раждащите жени срещат навсякъде по света са доста сходни и могат успешно да бъдат класифицирани в седем групи:
1)  Физическо насилие
2)  Сексуално насилие
3)  Вербално насилие
4)  Стигма и дискриминиране
5)  Неспазване на професионалните стандарти за грижа
6)  Лоша комуникация между жените и изпълнителите на медицинската дейност
7)  Състоянието на здравната система и нейните ограничения
Тези общи формулировки обобщават преживявания, които за съжаление могат да разпознаят почти всички пациентки на българските родилни отделения – от груб или вулгарен език, през неуважение на желанията и липса на информирано съгласие, непредоставяне на информация, дискриминация по етнически или социален признак, лишаване от достъп до бебето и т.н. 
Огромно предизвикателство е приемането, че психологическото и физическо насилие над раждащата жена е в реда на нещата. Много от обществата не познават друг модел на грижа. Затова и липсват политики, които да наложат уважението към родилката като водещ принцип, който да бъде защитен от закона, медицинските правила и болничните практики; липсват лидери на мнение, които да отстояват тази кауза; липсва и съзнание у самите работещи в системите за родилна грижа, че съществуващото статукво има нужда от качествена промяна. Данните сочат, че неуважението към раждащата жена може да застраши живота й. Познаващите механизмите на процеса много добре познават връзката между емоциите на родилката и успешния изход на раждането, затова сега няма да се спирам на това. За неспециалистите ще допълня, че докладът на СЗО посочва насилието и неуважението по време на раждане като една от основните пречки за намаляване на майчината смъртност в световен мащаб.

А сега погледнете статистиката. Според цифрите много скоро повече от половината бебета у нас ще се появяват "с операция". Този "начин" да се появиш на бял свят е по-рискован за краткосрочното и дългосрочно благосъстояние на майката и бебето и не по-малко болезнен. Но пък отнема на медицинския екип около 40 минути, изисква (и това е безспорно) по-малко умения от страна на акуширащия и гълта огромни (в сравнение с нормалното раждане) средства за медикаменти, консумативи, поддръжка и прочие. 

Та-дааа
На фона на всичко изписано дотук, все повече "авторитетни" български акушер-гинеколози публично декларират своята подкрепа за нормалното раждане, за придържането към естествения процес, за подкрепата на майката и бебето да преминат заедно през приключението на раждането и да продължат пътя си в живота, вече не като едно цяло, а като две отделни личности. Умишлено ще си спестя имената им тук, защото персоналното посочване на един или друг до нищо няма да доведе - това е практика, отработен модел, фризирано и наложено лицемерие, което се практикува от цяло едно съсловие (с малки изключения) вече много години. Щом всички светила в акушерството са за естественото раждане и кърменето, интересно кой прави всички тези цезарови сечения и захранва бебетата с адаптирано мляко в родилните отделения...

Тази показна шизофрения се излъчва и от гилдията на акушерките. Макар че в последните години все по-активно се говори за това те да бъдат "овластени" да застанат до бременната и раждаща жена в пълната компетентност на занаята си (защото акушерството, много преди да стане наука, хилядолетия наред е било занаят), все още големият процент от тях не са готови да се отделят от статуквото. И макар да съзнават, че поставянето на майката и бебето в центъра на грижата би ги облагодетелствала професионално, точно от техните среди идват гласове, които саботират освобождаването на професията им от лекарски надзор. Защо ли? Може би защото от десетилетия акушерките у нас не са носили отговорност, а поемането й иска топки. Без значение от пола. И знания, и умения. А те не се създават с писане на рапорти.

Може би е време да си кажем истината. 
Че практиките в българските родилни отделения са остарели и не отговарят на съвременните европейски стандарти, нищо, че по медиите може да прочетете друго; че нарушават установените в международното и националното законодателство права на майката и бебето; че са нехуманни; че генерират излишни разходи; че водят до повишена майчина и  перинатална смъртност и травматизъм. 
Може би трябва да си признаем, че когато една жена иска да роди естествено, с придружител, при спазване на личните й предпочитания и ценности, без излишна медикация, месеци наред търси лекар, който да се съгласи. И че много често даденото съгласие не се претворява в практика.
Защо не признаем, че българските акушер-гинеколози и акушерки - както навсякъде в развития свят, впрочем - знаят все по-малко "трикове" за справяне с предизвикателствата на естественото раждане, затова предпочитат да "си вържат гащите" с оперативно?
Защо не си кажем, че от години в България системата на женската консултация не функционира добре, и е въпрос на късмет да попаднеш на "читава" консултация, която работи с НЗОК. 
И че има огромен брой майки в маргинализирани групи (или просто в малки и отдалечени населени места), които не са и подушвали майчино и детско здравеопазване.

Решаването на проблемите започва с виждането им. 
Да си кажем истината, а?

2 коментара:

  1. Тъжната истина,съдейки и от собствен опит!
    Радвам се,че все още има кой да говори за действителността каквато е!
    Светлана

    ОтговорИзтриване
  2. страхотен анализ и страхотен коментар!
    благодаря, Червейче!
    и продължаваме!

    ОтговорИзтриване