петък, 6 май 2016 г.

Домашното раждане като белег за развитие



През изминалите няколко дни в медиите тече активна дискусия около случай на домашно раждане, завършил - за съжаление - трагично.

Възнамерявах да стоя настрана от този диалог – както винаги се опитвам да правя по темите, в които всички влагат много емоции, малко знания и никаква толерантност. Просто не виждам смисъл да споря с фанатизирани лумпени, убедени в правотата си. Живеем в 21в., интернет е пълен с достъпна, проверена, научно доказана фактология, и спорът е безмислен.  Но в крайна сметка надделя убеждението, че единственият начин да те чуят, е да не спираш да говориш. 
Рано или късно. Късно или по-късно, нещо някога трябва да се промени.

Случаят е лична трагедия, и поставянето му на публичен съд беше не само нехуманно, но и незаконно, тъй като нарушава правото на личен живот на семейството и изискването за лекарска тайна. Не споделям и не подкрепям избора на семейството, но психичното здраве на майката въобще не ни влиза в работата. А опитът да се изпрати посланието, че в дома си раждат само психичноболни или поне нестабилни жени, заслужава съдебни дела оттук до Луната и обратно. 

Този начин на разглеждане на проблемите на майчиното здравеопазване не е от полза нито за семействата, нито за работещите в системата. 

Щеше да бъде добре, ако – като общество – притежавахме достатъчно когнитивни познания и емоционална интелигентност, за да използваме подобни лични трагедии (които се повтарят в годините) като основа за един конструктивен разговор за качеството на родилната помощ.
Българската здравна система не предлага на жените никакъв избор – нещо повече – тя не им предлага дори възможността да родят децата си в обстановка на уважение и взаимно зачитане с медицинските екипи. Комунистическият модел на пълновластие на човека в бяла престилка все още владее както болничните правила, така и – за голямо съжаление – умовете на повечето специалисти. Репликата „че каква е тя, че ще решава“ е характерна, нещо по-лошо – счита се , че това е правилната, разумна и научно обоснована постановка.
Това важи за цялата здравна система. В случая с раждането обаче е особено перверзно, тъй като става дума за специфичен здравен казус. Когато говорим за нормално протичаща неусложнена бременност с предстоящо нормално раждане, на преден план трябва да бъде жената, с нейното тяло, нейните чувства, нейната болка, нейните нужди. У нас това липсва, ние, раждащите жени, сме функция на болничните правила, компетентността и/или алчността на акушер-гинеколозите си, настроението на дежурната акушерка. 

Нямаме избор.

Вчера, по повод международния ден на акушерките, докторът по акушерство и съветник на британското здравно министерство Трейси Купър поздрави България със следния текст: „Раждането не е спешно състояние, а нормален физиологичен процес. Променете си регламентите!“ Няма да тълкувам това, то е достатъчно ясно. So, just think about it!

В около половината държави в ЕС асистираното домашно раждане е регламентирано. Жената може да получи помощ от акушерка, разписани са и протоколите на действие, ако в процеса на раждане се наложи транспортирането й в болница. Повечето страни-членки дават възможност на жените с нискорискова бременност да изберат и друг вариант за раждане на своето дете – освен в дома си или в болницата, те могат да родят и в специални родилни центрове. Там работят основно акушерки, обстановката е много близка до домашната и стресът за жената е значително по-нисък. Това, че жената може да бъде придружена от партньора си, от дула или друг, избран от нея близък човек, въобще не подлежи на обсъждане.
Нещо повече – дискусията за това има ли право жената да избере да роди у дома е приключила на ниво европейски регламент. През последните шест години Европейският съд по правата на човека два пъти разглежда случаи, при които жени съдят държавите си заради липса на регламент за асистиране на домашно раждане (случаите Терновски срещу Унгария и Дубска срещу Чехия)*, като общото заключение от тези дела е, че правото на домашно раждане е част от правата, регламентирани в чл. 8 от Европейската конвенцията за правата на човека, третиращ зачитането на личния и семейния живот. В момента в ЕСПЧ се води аналогично дело и срещу България. 

В държавите с по-добре развити здравни системи решенията се взимат възоснова на доказателства за медицинската полза от дадена практика, както и доказателства за нейната рентабилност. Интересен пример в тази посока е Англия, където практиките в сферата на майчиното здравеопазване са претърпели сериозно развитие в последните две десетилетия, и съответно са намерили своята научна аргументация. Ситуацията там много е приличала на ситуацията у нас. Разликата е, че там е имало воля за промяна. И тя се е случила.
В средата на 2015г. бяха публикувани предварителни данни от мащабно изследване на раждания, оценени като нискорискови. Изследването разглежда 64 000 нискорискови раждания (повече от всички раждания, които се случват в България за една година). От тях 17 000 са в дома на майката, 28 000 в родилни центрове, водени от акушерки, и около 20 000 в родилни отделения на болници. Учените са установили, че ражданията в родилни центрове под грижите на акушерки протичат с по-малко усложнения и има значително по-малък риск да преминат в цезарово сечение. По-важният извод в конкретния случай обаче е, че при жени, раждащи за втори или следващ път, домашното раждане и раждането в акушерски център водят до същите здравни показатели за майката и бебето, но при значително по-малко интервенции като епизиотомия, форцепс, цезарово сечение. До същите изводи достига и доклад на института Кохрейн от 2012-та година, обобщаващ 10 проучвания с общо над 11 хиляди раждания.
Интересна е и установената икономическа зависимост. В Англия здравната каса заплаща 1506 паунда за неусложнено раждане. Реалният разход на здравната система за едно раждане в домашни условия  е 1066 паунда; за раждане в акушерски родилен център – 1435 паунда и за раждане в болнично родилно отделение – 1631 паунда.
Понеже сега ще излезе някой титан на акушерогинекологичната мисъл (а да, спрете да каните Валентина Григорова, това е срам за вас като журналисти, не за нея), за да обясни колко мноооого неща могат да се объркат в едно раждане (факт, с който не бих и помислила да споря), ще продължа с прилагането на цифри.
Както споменах по-горе, в почти целия ЕС се предлагат алтернативи на болничното раждане. Огромна част от европейките (в момента не мога да намеря точни данни, но продължавам да търся) раждат извън болница. Имайки това предвид, ето как изглежда картината на здравните показатели за България (където почти 100% раждаме в болница). За 2015г близо 43% от всички раждания са извършени чрез цезарово сечение, като средният препоръчителен процент според СЗО е 15. Перинаталната смъртност у нас е 11/1000 при средна за ЕС 7,4/1000. Делът на мъртвородените е 8/1000 при 5,27 за ЕС, а неонаталната смъртност в България е 4,5/1000 срещу 2,4 промила средно за ЕС. Нямаме достъпни данни за България за броя на медицинските интервенции, които една майка и бебето й изтърпяват в процеса на раждане – прилагане на окситоцин, епизиотомия, Кристелер, форцепс.
Тези цифри би трябвало да показват еднозначно, че това, което прилагаме като практики у нас нито е най-доброто, нито е най-ефективното. А то – забележете – все още не отчита абстрактни за българската мисъл понятия като права на раждащата жена, уважение, съобразяване с ценностите й и прочие „лиготии“. 

И след всичко избълвано ще ви призная, че не вярвам, че на този етап в България има почва за реален диалог по регламентиране на асистираното домашно раждане. 

Ако започнем с реален диалог за сбърканите алгоритми на системата за майчино здравеопазване обаче, това би било едно прекрасно начало. 
------------------

След намеса на адвокат Даниела Фъртунова (за която й благодаря :) ) съм длъжна да направя следното уточнение: двете дела имат противоречив резултат. И в двата случая ЕСПЧ се произнася, че жената има право да роди в дома си. При делото Дубска срещу Чехия обаче държавата е освободена от отговорност да регулира оказването на медицинска помощ при домашно раждане. В момента това решение се обжалва.

3 коментара:

  1. Хареса ми статията!
    Ако имаше бутони за споделяне във фейсбук, бих я споделила :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Признавам, че съм занемарила техническата поддръжка :) Обещавам да се поправя в първия момент, в който ми се освободи време за това.

    ОтговорИзтриване