петък, 20 януари 2017 г.

Сексът като раждане*

* Заглавието е заимствано от пърформънс на италианска група активисти, подкрепящи физиологичното раждане. "Sex like birth" е седемминутно видео, което показва какво би се случило с най-естествения за повечето от нас сексуален акт, ако приложим върху него всички стандартни за едно болнично раждане процедури. 
Посланието е очевадно: когато се намесваме излишно във физиологичните процеси, те спират да работят. Така сами предизвикваме проблемите, които после трябва да решаваме трудно, болезнено и  скъпо. 

През изминалата седмица в София гостуваха проф. Сандра Морано (акушер-гинеколог от Италия), д-р Шийна Байръм (акушерка, Великобритания), д-р Лучия Рока (акушерка, Великобритания/Италия), Фелипе Кордона (акушер, Испания). Те бяха тук да обучат първите акушерки, които ще работят като автономно акушерско звено в рамките на специализирана акушеро-гинекологична болница. Целта е да се създаде екип, който може да оказва продължаваща грижа - тоест да осигурява съвети и помощ за здравите жени в подготовката им за репродукция, проследяването на бременността, раждането и следродилния период. В България все още подобен модел на грижи е екзотика. Промяната обаче е нужна.
Защо?
Отговорът е в цифрите: Перинаталната смъртност у нас е 11/1000 при средна за ЕС 7,4/1000. Делът на мъртвородените е 8/1000 при 5,27 за ЕС, а неонаталната смъртност в България е 4,5/1000 срещу 2,4 промила средно за ЕС. Нямаме достъпни данни за България за броя на медицинските интервенции, които една майка и бебето й изтърпяват в процеса на раждане – прилагане на окситоцин, епизиотомия, Кристелер, форцепс. Това, което имаме обаче, стига, за да е ясно, че има какво да видим, научим и приложим в грижата за бременните и раждащи жени. 
Сандра Морано, Лучия Рока и Шийна Байръм
Няма да успея да предам тук усещането, коетo жени като Шийна Байръм и Сандра Морано носят със себе си. Но вярвам убедено, че в тяхната компания никоя здрава жена не би се усъмнила в способността си да роди бебе. Защото освен харизмата, на тяхна страна са науката и опитът.

Какви са впечатленията Ви от акушерките, с които се срещнахте тук?
Проф. Сандра Морано (СМ): Аз съм за втори път в България. Първия път бях лектор на конференция за физиологично раждане през септември. Бях много впечатлена, защото дойдоха между 80 и 100 български акушерки. Това е революция! Аз видях интерес в очите им, и ентусиазъм, а това е важно за хора, които се срещат за първи път с едни нови практики. Мисля, че нещо беше посято в тази първа среща. Не се заблуждаваме, това е работа, която отнема години, понякога десетилетия. 
Но ето, само няколко месеца по-късно аз отново съм тук за да обуча участващите в този нов проект. Това е интересно партньорство между независимо акушерско звено - акушерски кабинет "Зебра" и частна болница. Такова нещо не сме виждали преди. Но собствениците на болницата искат да развият нещо ново, и това може да се окаже началото на революцията във вашите родилни грижи. Но най-важни в случая са жените -  ние се срещнахме снощи с бременни жени. Тези жени искат да имат възможност за нов вид грижа. Допреди две години за тях нямаше никаква надежда. Сега не е така.

А как е?
СМ:  Сега е моментът да се създаде силна женска коалиция. Няма значение къде и как са раждали - всички са жени, вероятно всички са фрустрирани, обезкуражени и страдат, че състоянието на родилните грижи е такова.  

Г-жо  Байръм, Вие сте за първи път тук, Вие какво бихте разказали от срещите си с акушерки в България?
Д-р Шийна Байръм (ШБ): Да започнем с това, че срещнах само една, освен Илона и Йоана (кабинет "Зебра"). 

Може би и това е послание...
ШБ: Може би. Но като английска акушерка мога да кажа, че това, което научавам за практиките тук, е на светлинни години от практиките ни в Англия по отношение на майчиното здравеопазване. В Англия тази сфера е повече или по-малко доминирана от акушерките. Да, акушер-гинекологът е там. Но той не е там за всички жени, той е там за тези, които се нуждаят от акушер-гинеколог. В Англия положението много приличаше на това при вас през 70-те години на 20-ти век. Но мисля, че при нас трансформацията стана с по-малко съпротива, отколкото ще бъде при вас и в Италия например, защото в Англия нямаше частни родилни болници и акушеро-гинекологични кабинети. В страните, където раждането е бизнес, нещата са значително по-сложни. Това съм го виждала в много страни.  
Никога не е спирало да ме изумява какви усилия коства да погледнем отново към основите на някои жизнени процеси. Не е като да се опитваме да въведем ново разбиране за нещата. Опитваме се да припомним как функционира тялото, и да помолим това да се уважава. И не мога да си обясня защо се опитват да ни представят като радикалистки. Ние се опитваме да направим нещо, което е изключително просто. Ако имате нужда от лекар - имате нужда и това не се подлага на съмнение. Но защо бременните жени, които не са болни, трябва непрекъснато да бъдат пращани в болницата? Това е много странно. Ние (особено ние двете с д-р Морано) живяхме десетилетия в епоха, в която учехме жените да не вярват в телата си. Аз съм на 60г.,  имам 4 сестри, всички родеи вкъщи без проблем. И когато дойде време аз да раждам, майка ми ми казваше: "Да, трудно е, раждането е трудно. Но спри да се притесняваш, просто го правиш и това е." Ние в нашето поколение вкарахме технологията не просто в науката, вкарахме я във вярванията на жените и те вече не вярват на телата си. 
Но да се върна на въпроса ви - аз срешнах само една акушерка тук, но имам много истории за раждания от вашата страна в главата си. И когато започне едно раждане, вие се нуждаете от акушерка, акушер-гинеколог, неонатолог - защо? Какво правят всички тези хора? Това е разхищение на ресурс. Има ситуации, в които те наистина са необходими и там е тяхното място. Не взимате лекар със себе си всеки път, когато правите секс, защото нещо може да се случи... Да, при раждането имаме бебе, което кара хората да мислят с повишено внимание "какво би могло да се случи". Но трябва да започнем да си даваме сметка - защото науката вече го е доказала - че понякога проблемите се случват заради нашата намеса. Не обратното. Ние създаваме проблеми и е време да направим крачка назад. Защото вече опитът доказа, че за здравите бременни и раждащи жени продължаващата акушерска грижа осигурява най-добри медицински резултати, най-добро усещане у жените за преживяването, и то при най-малко разходи. 

Казахте, че ситуацията е била сходна в Англия през 70-те. Колко време, според Вас, ще е нужно тук, за да се промени системата?
ШБ: Не мога да ви кажа колко, но няма да стане за една нощ. 
СМ:  Не, не се тревожете за времето. България е значително по-малка и е възможно да ви отнеме не повече от 2-3 години да постигнете сериозен обрат. Много лесно и много бързо може да се разпространят новините за добрите практики и те да "заразят" повече жени. В помощ ще са ви и социалните медии. 
Знаете ли, писах три пъти до вашия вицепрезидент, тъй като е жена, да ни приеме, но нямам отговор. Но ако жените тук окажете натиск, нещата ще се случат много бързо. Не, няма да чакате 40 години.
ШБ: Съвсем различно е сега. Ще ви дам един пример. Когато аз бях млада акушерка и създавахме асоцицията, която трябваше да се изправи срещу системата, ние си общувахме, като си пишехме писма. Срещахме се веднъж в месеца, през другото време пишехме писма. Днес имате социалните мрежи, имате медиите, и най-важното - вече имате науката на своя страна. Вече е положена основата - имате тези две изумителни акушерки Йоана и Илона, имате невероятни жени, които имат силата да предизвикат системата, и може би дори тези болнични мениджъри, които са осмислили нуждата да има такова акушерско звено, което да предлага на майките продължаваща грижа, включително раждане. Това е вълнуващо, защото е началото на промяна, която ще преобърне много животи.  

В България раждането, освен всичко останало, е и хубав бизнес за акушер-гинеколозите. Как бихме могли да ги спечелим - те няма да се откажат от бизнеса си?
Жените ще ги спечелят. Когато научат за предимствата на тази възможност, жените, които ще поискат да я получат, ще станат повече. Нуждаете се от повече практики като "Зебра", за да може жените да влизат първо в акушерския, а не в лекарския кабинет. В момента, във вашата система лекарят е gatekeeper. Това не е нужно - лекарите имат компетенция и са нужни, когато има патология, проблем или повишен риск. Там е тяхната сила и трябва да им се даде времето да се занимават с тези жени, които наистина имат нужда от тях. 

Наскоро попаднах в дискусия между високообразовани хора, които смятаха, че цезаровото сечение избавя жената от ненужни страдания. Как да оборим тази легенда?
Лесно. 
Да, в раждането има болка. 
Но то става плашещо в системи като българската, където жената влиза в една болнична стая, в която често не е сама. Отнема й се свободата да се движи, не й се разрешава да приема храна и вода, не се допуска неин близък. Всичко е срещу нея. Разбира се, това повишава толкова много адреналина в кръвта й, че тотално обърква хормоналния баланс на раждането, и води до много неприятни преживявания. Така че, ако сравняваме спокойно протичащото секцио, и начина, по който протича едно физиологично ражане в болниците в България, в повечето болници в Италия и в някои болници в Англия, разбираме защо се избира секциото. Но вагиналното раждане не бива да е такова, каквото е в България. Затова понятията са несравними. Особено когато говорим за образовани хора - провокирайте ги да четат. 
В една нормална среда, жената разбира, че болката е част от процеса, а нашата работа е да знаем как да работим с тази болка, да я използваме и да я редуцираме. Но през цялото време жената трябва да усеща любов и подкрепа, през всички фази на раждането. Защото то е един изключителен процес. Разликата между това болнично раждане, което обсъждаме, и прекрасното, истинско раждане, е като между изнасилването и изпълващия, завладяващ секс. И така - ако това ми е изборът, ами да, и аз бих предпочела да не бъда изнасилена, а да претърпя някаква клинична процедура... Но е несравнимо. 
И още нещо. Разказвайте историите на жени, които са преживели цезарово сечение. Моята дъщеря преживя три, а не искаше нито едно. Тя твърди, че болката след операцията е ужасна - не можеш да мръднеш, не можеш да станеш, не можеш да отидеш до тоалетната, не можеш да видиш бебето си... И това продължава доста дълго. И тези жени - освен бебе - имат и една тежка коремна операция. 
СМ: Промяната трябва да дойде от жените. Акушерките са готови. Акушер-гинеколозите ще направят стъпка  встрани, ако им се наложи. Но е важно и мисленето на бъдещите майки. В Италия все още жените вярват, че ако не отидат в скъпоплатения частен кабинет на някой акушер-гинеколог, нещо страшно ще им се случи. Затова ние се борим преди всичко за жените.



вторник, 17 януари 2017 г.

Паметна бележка

Едно бебе почина преди няколко дни.
Тъжна история.
Фейсбук истеряса - както винаги, когато се случи нещо лошо на територията - и заваляха присъди всякакви.


снимка: в. Сега
Историята обаче отново привлече - бегло и разфокусирано - погледите върху Център "Фонд за лечение на деца", и някои хора си спомниха, че някога имаше такъв Фонд, че той помагаше на болни деца и техните семейства, че там влязоха едни бдителни охранители на законността от ГДБОП през април м.г., че после влезе и нов директор, после полудишащите родители на болните деца се опитаха да ритнат ръжена в знак на протест и после Фондът умря.

Не мислех да пиша, но хвърлянето на гневни изблици в празното пространство ме провокира. 
Хора, запазете това настроение. И го адресирайте където трябва. Защото Фондът Не Работи. Не за едно дете. Той не работи за много, много деца. Просто не ги виждате. Това не значи, че ги няма.

Няма да ви разказвам отново неща, които сa писани  - за корупционните и лобистки практики, заложени в новия правилник, за конфликтите на интереси в Обществения съвет, за спрения и скрит регистър, за пълното отсъствие на отчетност.  


След всяко заседание на Обществения съвет на Център "Фонд за лечение на деца" се публикува информация за това как е протекло заседанието. Ето тук например е последната, от 11. януари. Можете да прочетете колко деца са одобрени за България, колко за чужбина, колко са отложени, колко са отказани и колко са се отказали сами. Последното само по себе си е забележително.

Усилието за прозрачност е похвално, обаче от него няма как да разберете, че Фондът, например, не се е разплащал с някои от партньорите си от месеци. Сигнали има както от външни специалисти, на които се дължат ставнително малки суми за написаните становища, така и от болници, на които не се разплащат одобрените за финансиране и вече приложени лекарства или медицински изделия. Няма как да разберете, че директорът на Фонда, в ролята си на "доайен" на българската педиатрия, съветва външните експерти какво да пишат в становищата си. Нито пък има как да разберете как (не) си говори с родителите, как в устни разговори отказва да изпълнява задължения, които са вменени на Фонда и как той и подчинените му заплашват майките на болни деца. Всъщност тези неща никой не би могъл да ги знае, освен ако не прекарва нощите си в четене на разговори между такива родители, в групи на такива семейства в социалните мрежи. Такава една работа... По-рано днес в профила си в социалните мрежи Красимира Обретенова написа:
"питам доктора кога ще ни оперира, той казва а бе, аз съм готов още утре, защото колкото повече се проточваме толкова повече е риска за детето, обаче има един ужасно глупав проблем.Фондът не е плащал на болницата от 5-6 месеца и не знам администрацията...едикакво си....Утре ще звънна на "проф. Пилософ" да се уточним какво правим, с Вас да се чуем в сряда...."
Да обясня за тези, които не познават казуса. Дъщерята на Красимира, освен множествените увреждания, в момента е с тежка сколиоза. Това е изкривяване на гръбначния стълб, но не такова, от което ви заболява гърбът като ходите на високи токчета. А такова, което превива тялото на две в най-невъобразим ъгъл, измества всички вътрешни органи, пречи на дишането, храненето и функционирането, или каквото е останало от него. Момичето трябваше да се оперира още през есента в чужбина, но Фондът отказа с мотива, че операцията била рискова. Три месеца по-късно рискът е още по-голям, градусът на изкривяването - също. Но, чакайте, според професор Пилософ, който е педиатър с 40 години стаж (освен директорски, нали), хроничноболните деца могат да чакат.  А сега се оказва, че заради неразплатени сметки, чакането може и да продължи.

Друг публично известен случай е този на Гергана Цветанова, която страда от невробластом. Прочетете внимателно всички статуси в групата под линка. Разгледайте качените документи. Не познавам лично майката, затова нищо повече от казаното от нея няма да си позволя да напиша. Само ще ви помоля да потърсите в този профил решението на следната задача - Дадено: лечението на детето струва 600 хил евро. 350 хил от тях са за компонента, която държавата, в лицето на Фонда няма да плати, защото я определя като експериментална. А останалите 250 хил ще плати, но след като приспадне събраната в сметката на майката сума. Търси се: Колко пари всъщност смята да плати Фондът?

Припомням ви Емо Каров. Той също се лекува от рак с дарителски пари, а семейството му съди Фонда.
Кампания събира пари и за тежко ортопедично лечение на Александра, за да може да има нормално детство и да расте пълноценна.

Това са случаите, за които знаем. Медицински състояния, за чието лечение преди Фондът заплащаше.

Питам се, накрая,

щом толкова тежко болни деца се лекуват с дарения,
щом Фондът не плаща и за тези, чието лечение уж е одобрил,

къде са парите на Фонда за лечение на деца и за какво се ползват?